В сърцето на Сърнена Средна гора се крие китното възрожденско село Свежен. Родното място на полковник Серафимов, освободил Родопите от Османско владичество, както и първият български народен художник – Христо Станчев. През 19 век в Свежен Вселенският патриарх разрешава построяването на голяма църква, каквато казват, че по онова време нямало дори и в Пловдив. Точно в Свежен дяконът Левски е дошъл да търси своя годеница. В западния край на селото се намира лобното място на Хаджи Димитър. Има и още…
Селото е основано през 14 век. Смята се, че първите му заселници са избягалите от Търново боляри. Те избират мястото, защото е трудно достъпно и турската конница не би могла да достигне бързо до планинския район. Най-красиво е преданието, че Аджар е основан от български войници, съпровождали сестрата на Иван Шишман Мара до предаването и на хората на султан Мурад. Не могли да преживеят този срам и се заселили в дебрите на Средна гора. Така или иначе, селото е създадено преди повече от 600 години от българи, потърсили спасение от турския ятаган, на това скътано място високо в Средна гора.
С Разпореждане на Министерския съвет №55 от 26 ноември 1987 г. (Държавен вестник, бр. 96, 11.12.1987 г.) старинната част на село Свежен, община Брезово, област Пловдив, е обявена за архитектурен и исторически резерват, представящ възрожденското културно наследство. В резервата са включени 110 отделни архитектурни обекта, един от които е училищната сграда на селото.
Сградата на училището е от съществено значение не само за населеното място, но и за историята като цяло. То е културен паметник и историческа ценност, която се е запазила през годините като символ на книжовността и образованието. Преживяло е два пожара, като след погромът „страшното“ през 1877ма, именно изграждането на училищната сграда е белязало „възкръсването“ на местното население. Сградата е строена на дарена земя с доброволен труд, което я прави не само официален паметник на културата, а жив символ на човешката устойчивост и ценностна система.
Ролята на Свежен за опазване културното наследство на Възраждането е откроена от екип експерти, ръководен от арх. Елена Конярска, работила в продължение на 15 години за заснемането и идентификацията на архитектурното богатство на старинното селище.
Архитектурно досие на училищната сграда от арх. Елена Конярска